Типична събота вечер. Студентски град. Пълна идилия в тази пасторална картина. Прозорчетата на общежитията светят приветливо в мрака. Тук-там се дочува мелодичното: „Зарад вдигам вертолета, зарад тебе всичко си ми ти.“, а друг лирически герой отговоря с мъдрото: „Аз съм на Египет фараона, ти си гледката ми от балкона!“. А някъде там си ти, в една мансарда, точно под звездите и учиш за контролното във вторник. Всичко би било прекрасно, но уви, във всяка история има лоши герои. Твоите вече чукат на вратата и почти насилствено те изкарват от квартирата. Две преки по-надолу Фики Стораро има участие, натам си се запътил с тези злодеи, които уж са твои приятели. Опитвайки се да попречат на успешното ти завършване и приготвяйки ти възможно най-унищожителното отмъщение – да не си вземеш висшоту и цяла живот да работиш във вериги за бързо хранене, те наливат българско уиски в чашата ти, отново и отново. И точно когато си на път да се предадеш с : „Сипвай, бармане, до горе, да забравя за теглото мое…“, се сещаш, че точно днес си облякъл тениска Не ми давайте алкохол от Bratoto. Уви, оказва се, че никой наоколо не може да чете, а твоята съдба е обречена… Нищо, поне тениската ти е много яка!