И както се казваше в една реклама, благодаря на хазяйката, че ме изгони, благодаря на колата, че се развали и още куп благодарности. Смело бихме допълнили и че благодарим на Фики Стораро за цялото му творчество, благодарим на лелките в университетите, при които заверяваме книжките си… ами че са се родили. Но най-много благодарим на всички онези мацки, които всеки път успяват да ни изненадат с голяма креативност и изобретателност като ни режат. Специални благодарности за: „Ох, ама аз не съм такава“, „Ама ти за каква ме мислиш?!“ и „ А, не, аз си имам гадже!“. Но преди всичко бихме искали да благодарим за всеки път, когато сме чули репликата: „Ама аз още не правя такива неща!!!“. Понеже бюджетът ни за подобни благодарности, награди и ордени е ограничен, предлагаме тениската Thanks for nothing, тя говори достатъчно. Ние ще си я носим с гордост (и благодарност!) и ще продължаваме да правим опити за свалки от типа: „Маце, ела в нас да гледаме филми за възрастни на 84-инчовото ми огледало ;)“ и все така ще се надяваме все някой да откликне.